Едва 5 жени в историята имат Нобел за физика, останалите – с ограбени постижения
Най-голямата награда е присъдена 117 пъти на общо 224 физици между 1901 и 2023 година
Мария Кюри, която отвори вратата за жените към науката
Първата жена с “Нобел ” за физика (и жена лауреат изобщо) е световноизвестната физичка и химичка Мария Кюри. Става нобелов лауреат през 1903 година за проучванията си в региона на радиационните феномени, като оценката е взаимно - наградени са също брачният партньор ѝ - физикът Пиер Кюри, както и Анри Бекерел - откривателят на естествената радиоактивност.
Френски учени оферират единствено Пиер и Бекерел за “Нобел ”, само че брачният партньор на Кюри упорства тя да бъде част от взаимното отличие. Нобеловият комитет също е имал проекти да уважи единствено двамата учени, само че тогава се намесва шведският математик Гьоста Миттаг-Лефлер, който е част от комитета. Той предизвестява Пиер и името на Кюри е добавено към номинацията.
Кюри получава втората си Нобелова премия през 1911 година - този път за химия, като причина е откриването на детайлите полоний и радий. Приносите ѝ към човечеството не свършват дотук - през Първата международна война тя основава мобилни радиологични отделения, познати като petites Curies, които оказват помощ на военните лекари да лекуват над милион бойци. Благодарение на труда на Кюри в региона на радиацията се откриват и новаторски за времето си способи за отнасяне на рак.
Мария Майер работи за удоволствие, без заплата
Втората лауреатка на “Нобел ” за физика е германката Мария Гьоперт-Майер. С развиването на науката човечеството придобива редица фундаментални знания, измежду които и това за градежа на атома, в тази ситуация на Майер – за структурата на атомното ядро. Именно тя е физичката, която през 1949 година предлага теорията, че ядрото на атома е формирано от пластове. Достига до откритието след диалог със основателя на първия нуклеарен реактор – Енрико Ферми. През 1963 година Майер става втората жена (както и първият научен физик) носителка на “Нобел ”. Награда дели с германеца Ханс Йенсен.
През по-голямата част от живота си Майер работи “за удоволствието да се занимава с физика ”, като не получава заплата и няма непрекъсната работа. Става професор чак на 58 година Расте в семейство на учени от 6 генерации, като загатва, че татко ѝ я съветвал: “Не пораствай като жена ”, евентуално имайки поради “не ставай стопанка ”. По времето на Втората международна война Майер е част от плана “Манхатън ” на Съединени американски щати за основаване на първото нуклеарно оръжие, управителен от Робърт Опенхаймер – “бащата на атомната бомба ”.
След половин век затишие канадка заслужи третия приз
Третата жена с “Нобел ” за физика – канадката Дона Стрикланд - пионер в региона на лазерите, получава оценката цели 55 години след Майер – през 2018 година Наградата е разграничена сред Стрикланд, ръководителя ѝ – френския физик Жерар Муру, както и сътрудника им от Съединени американски щати Артър Ашкин, с помощта на който се основават първите оптични пинцети през 80-те (лазери, посредством които се изследват вируси, бактерии и други кафези, само че без да бъде повреден съставът им - б.а).
Нобеловата премия за физика на Стрикланд и Муру е за създаването на най-късите лазерни импулси с висок интензитет в историята, като техниката намира необятно приложение в медицината – да вземем за пример при коригиращата очна хирургия, както и в индустрията.
Стрикланд е безапелационна, че “трябва да популяризираме дамите физици, тъй като те са някъде там. За мен е чест да бъда една от тях ”. Кариерата ѝ е образец за други учени, а самата тя работи за привличането на повече дами към катедрата си в Университета на Уотърлу, Канада. Въпреки това пред “Гардиан ” тя показва, че “не се схващам като жена в науката. Виждам себе си като академик ”.
Поглед към дълбокия Космос носи голямото отличие на американка
Четвъртата носителка на “Нобел ” за физика е американската астрофизичка Андреа Гез. Тя получава оценката през 2020 година за откритието на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. Наградата е разграничена сред Гез, английския физик Роджър Пенроуз и немския академик Райнхард Генцел. Пенроуз получава частта от премията, тъй като потвърждава, че образуването на черни дупки е планувано от Общата доктрина на относителността – труд на едно от най-добре познатите лица на науката – Алберт Айнщайн.
Гез и Генцел управляват екипи от астрономи, които работят по техники за наблюдаване на дълбокия Космос благодарение на най-големите телескопи. Да изследваш нещо на хиляди светлинни години, е предизвикателство, защото съмненията на температурата в атмосферата изкривяват вероятността на телескопите. Гез и Генцел обаче съумяват посредством разнообразни технологии да компенсират изкривяванията и да дадат по-точна визия макар невероятните дистанции. За образец – нашата Слънчева система се намира на към 27 хиляди светлинни години от центъра на Млечния път.
Екипите на двамата физици насочват големи телескопи към средата на галактиката ни, като откриват огромен и незабележим галактически обект, чиято мощна гравитация притегля звездите и форсира скоростта им, като от време на време даже ги раздира. Така Гез и Генцел потвърждават съществуването на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. Изследванията им са основни за бъдещото схващане на черните дупки, които към момента са едни от най-мистериозните обекти.
Петата носителка на “Нобел ” за физика е тазгодишната лауреатка – французойката Ан Л`Юлие. Тя дели премията с още двама учени – Пиер Агостини и Ференц Краус. Триото са пионери в региона на атосекундната физика (атосекунда – една милиардна от една милиардна част от секундата – б.а.), като посредством опитите си те основават най-кратките светлинни импулси, които могат да се употребяват за проучване на бързото придвижване на електроните в атомите.
Л`Юлие е тази, която поставя основите за бъдещите пробиви, като през 1987 година открива, че благородните газове реагират, когато през тях премине лазер. Физичката продължава да учи явлението, а през 2003 година екипът ѝ усъвършенства международния връх за най-кратък лазерен подтик - 170 атосекунди.
Тя схваща, че звездите не са от желязо, само че я лишават от тапия поради пола
Много са дамите, чиито научни открития са били незачетени през годините. Една от тях е астрофизичката Сесилия Пейн-Гапошкин, която открива, че звездите са формирани главно от водород и хелий. Такъв важен пробив би трябвало да слага името ѝ паралелно до учени като Айнщайн и Нютон, само че това не се случва.
Пейн е родена през 1900 година в Лондон. Завършва " Кеймбридж " през 1923 година със стипендия, защото фамилията не поддържа “увлечението ” ѝ по физиката. Тя не получава тапия, тъй като е жена - до края на 40-те " Кеймбридж " ги дава единствено на мъже. По-късно отпътува за Съединени американски щати с вярата, че там предразсъдъците са по-малко . Запознава се с ръководителя на обсерваторията в " Харвард " - астронома Харлоу Шепли. Пейн постъпва на работа при него, като точно той я поучава да напише дисертацията, която ще промени усещането на човечеството за химичния състав на Вселената - “Звездни атмосфери ”. В труда от 1925 година Пейн пази тезата си, че звездите не се състоят от желязо, а от водород и хелий.
Шепли изпраща дисертацията до фамозния астроном Хенри Ръсел, който обаче не утвърждава труда на Пейн и я разубеждава да го разгласява. Той счита, че е невероятно тезата да е вярна, защото това би било революционно изобретение, а и извънредно спорно на тогавашните научни разбирания. Пейн е наясно, че в случай че се опълчи на Ръсел, това би бил края на кариерата ѝ, по тази причина се отхвърля от издаване на дисертацията. Само 4 година по-късно астрономът разгласява свое проучване, в което употребява тезата на Пейн, като я присвоява за своя и дори е номиниран за " Нобел ".
Мъже оставят и “първата дама на физиката ” без признанието
“Първата дама на физиката ” Чиен Шиун Ву също се разминава с Нобеловата премия. Тя е родена през 1912 година край Шанхай, а ползата към точните науки идва от фамилията – майка ѝ е учителка, а татко ѝ е инженер и покровител на модерната тогава идеология за тъждество сред половете.
Ву приключва с почести Нанкийския университет през 1934 година, като малко по-късно отпътува за Съединени американски щати и се записва в Калифорнийския университет - Бъркли. Там тя приключва докторската си степен и насочва труда си към деленето на уран. През 1944 година става част от плана “Манхатън ”, като работата ѝ е да открие метод за обогатяване на уранова руда и за добиване на гориво за атомната бомба.
След Втората международна война Ву продължава да преглежда разпада на атомите, което се оказва пътят към огромното изобретение. През 50-те физиката е приемала, че светът има огледален двойник – Закон за огледалната симетричност. Учените Джъндао Ли и Джънин Ян обаче позволяват, че при избрани условия на атомен разпад продуктите имат желана посока. Ву е тази, която съумява да потвърди теорията с опит – тя следи радиоактивен разпад на кобалт-60 при мощно магнитно поле. Електроните на кобалта демонстрират желана посока, което потвърждава, че ядрото на атома не всеки път е симетрично. През 1957-а “Нобелът " за физика е присъден за това изобретение, единствено че на Ли и Ян, а Ву е подценена. Това не я пречупва и тя продължава с проучванията си. За заслугите ѝ Китайската научна академия кръщава метеорит на нейно име - Ву е първият академик с такова самопризнание приживе.
За откривателката на тъмната материя числата значат повече от славата
Ярък образец за половата сегрегация в научните среди е безразличието на Нобеловия комитет към откритията на Вера Рубин. Светът си сподели довиждане с астрофизичката през 2016 година, като тя по този начин и не дочака “Нобел ”. Пробивът, за който комитетът си затвори очите, е доказателство за съществуването на тъмна материя (невидима материя с незнаен състав, която не може да се следи, защото не гълтам и не отразява светлина, открита е поради гравитационния си резултат върху забележимата материя и съставлява към 27% от Вселената - б.а).
През 60-те и 70-те Рубин стартира взаимна работа с астронома Кент Форд, като двамата следят спираловидните галактики и откриват нещо необикновено - звездите в перифериите се движат толкоз бързо, колкото тези в центъра. Това опонира на теорията на Нютон за гравитацията и подсказва, че има нещо, което обезпечава още гравитация. Така двамата потвърждават съществуването на тъмна материя, планувано през 30-те години от астрофизика Фриц Цвики.
През огромна част от живота си Рубин се сблъсква с компликациите да си жена в науката. Завършва женския лицей “Васар ” през 1948 година, а когато учителят ѝ по физика в гимназията схваща, че е призната, споделя “Това е прелестно, по-добре спри по-далеч от науката ”. Тя кандидатства в “Принстън ” за магистратура, само че не е призната, защото до 1975 година университетът не приема дами в следбакалавърски стратегии. Приемат я в “Корнел ”, където през 1951 година пази магистратурата си, а докторант става в Джорджтаунския университет. Работи дълго като астроном в института " Карнеги ".
Въпреки че не получава “Нобел ”, с годините името ѝ става прието в научните среди. През 1990 година пред сп. “Дискавъри ” показва, че “славата е мимолетна ”. “Числата ми значат повече за мен, в сравнение с името ми. Ако след години астрономите към момента употребяват моите данни, това е най-големият комплимент за мен ”, споделя физичката.
Астроном открадва наградата от Джослин Бърнел
Северноирландската астрофизичка Джослин Бел Бърнел също изпитва от първо лице предразсъдъците към дамите учени. През 1967 година, до момента в който е докторант в " Кеймбридж ", тя прави пробив, който трансформира визиите за Вселената - открива първия пулсар (силно магнетизирана въртяща се неутронна звезда, която излъчва електромагнитни лъчи от полюсите си - б.а).
Нобеловата премия не закъснява - комитетът я присъжда през 1974 година, само че не на Бърнел. Наградени са ръководителят ѝ - астрономът Антъни Хюиш, както и сътрудника му Мартин Райл. Въпреки че Хюиш оказва помощ на Бърнел да построи радиотелескопа, прихванал сигналите, тя сама проучва данните и стига до заключението, че това са радиовълни от бързо въртящи се неутронни звезди. Бърнел обаче е несигурна в откритието си и се тормози да не стане за смях в научните среди. Тя въпреки всичко оповестява на Хюиш за откритието, като физикът разгласява новината при започване на 1968 година от свое име.
Мая Божинова
Мария Кюри, която отвори вратата за жените към науката
Първата жена с “Нобел ” за физика (и жена лауреат изобщо) е световноизвестната физичка и химичка Мария Кюри. Става нобелов лауреат през 1903 година за проучванията си в региона на радиационните феномени, като оценката е взаимно - наградени са също брачният партньор ѝ - физикът Пиер Кюри, както и Анри Бекерел - откривателят на естествената радиоактивност.
Френски учени оферират единствено Пиер и Бекерел за “Нобел ”, само че брачният партньор на Кюри упорства тя да бъде част от взаимното отличие. Нобеловият комитет също е имал проекти да уважи единствено двамата учени, само че тогава се намесва шведският математик Гьоста Миттаг-Лефлер, който е част от комитета. Той предизвестява Пиер и името на Кюри е добавено към номинацията.
Кюри получава втората си Нобелова премия през 1911 година - този път за химия, като причина е откриването на детайлите полоний и радий. Приносите ѝ към човечеството не свършват дотук - през Първата международна война тя основава мобилни радиологични отделения, познати като petites Curies, които оказват помощ на военните лекари да лекуват над милион бойци. Благодарение на труда на Кюри в региона на радиацията се откриват и новаторски за времето си способи за отнасяне на рак.
Мария Майер работи за удоволствие, без заплата
Втората лауреатка на “Нобел ” за физика е германката Мария Гьоперт-Майер. С развиването на науката човечеството придобива редица фундаментални знания, измежду които и това за градежа на атома, в тази ситуация на Майер – за структурата на атомното ядро. Именно тя е физичката, която през 1949 година предлага теорията, че ядрото на атома е формирано от пластове. Достига до откритието след диалог със основателя на първия нуклеарен реактор – Енрико Ферми. През 1963 година Майер става втората жена (както и първият научен физик) носителка на “Нобел ”. Награда дели с германеца Ханс Йенсен.
През по-голямата част от живота си Майер работи “за удоволствието да се занимава с физика ”, като не получава заплата и няма непрекъсната работа. Става професор чак на 58 година Расте в семейство на учени от 6 генерации, като загатва, че татко ѝ я съветвал: “Не пораствай като жена ”, евентуално имайки поради “не ставай стопанка ”. По времето на Втората международна война Майер е част от плана “Манхатън ” на Съединени американски щати за основаване на първото нуклеарно оръжие, управителен от Робърт Опенхаймер – “бащата на атомната бомба ”.
След половин век затишие канадка заслужи третия приз
Третата жена с “Нобел ” за физика – канадката Дона Стрикланд - пионер в региона на лазерите, получава оценката цели 55 години след Майер – през 2018 година Наградата е разграничена сред Стрикланд, ръководителя ѝ – френския физик Жерар Муру, както и сътрудника им от Съединени американски щати Артър Ашкин, с помощта на който се основават първите оптични пинцети през 80-те (лазери, посредством които се изследват вируси, бактерии и други кафези, само че без да бъде повреден съставът им - б.а).
Нобеловата премия за физика на Стрикланд и Муру е за създаването на най-късите лазерни импулси с висок интензитет в историята, като техниката намира необятно приложение в медицината – да вземем за пример при коригиращата очна хирургия, както и в индустрията.
Стрикланд е безапелационна, че “трябва да популяризираме дамите физици, тъй като те са някъде там. За мен е чест да бъда една от тях ”. Кариерата ѝ е образец за други учени, а самата тя работи за привличането на повече дами към катедрата си в Университета на Уотърлу, Канада. Въпреки това пред “Гардиан ” тя показва, че “не се схващам като жена в науката. Виждам себе си като академик ”.
Поглед към дълбокия Космос носи голямото отличие на американка
Четвъртата носителка на “Нобел ” за физика е американската астрофизичка Андреа Гез. Тя получава оценката през 2020 година за откритието на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. Наградата е разграничена сред Гез, английския физик Роджър Пенроуз и немския академик Райнхард Генцел. Пенроуз получава частта от премията, тъй като потвърждава, че образуването на черни дупки е планувано от Общата доктрина на относителността – труд на едно от най-добре познатите лица на науката – Алберт Айнщайн.
Гез и Генцел управляват екипи от астрономи, които работят по техники за наблюдаване на дълбокия Космос благодарение на най-големите телескопи. Да изследваш нещо на хиляди светлинни години, е предизвикателство, защото съмненията на температурата в атмосферата изкривяват вероятността на телескопите. Гез и Генцел обаче съумяват посредством разнообразни технологии да компенсират изкривяванията и да дадат по-точна визия макар невероятните дистанции. За образец – нашата Слънчева система се намира на към 27 хиляди светлинни години от центъра на Млечния път.
Екипите на двамата физици насочват големи телескопи към средата на галактиката ни, като откриват огромен и незабележим галактически обект, чиято мощна гравитация притегля звездите и форсира скоростта им, като от време на време даже ги раздира. Така Гез и Генцел потвърждават съществуването на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път. Изследванията им са основни за бъдещото схващане на черните дупки, които към момента са едни от най-мистериозните обекти.
Петата носителка на “Нобел ” за физика е тазгодишната лауреатка – французойката Ан Л`Юлие. Тя дели премията с още двама учени – Пиер Агостини и Ференц Краус. Триото са пионери в региона на атосекундната физика (атосекунда – една милиардна от една милиардна част от секундата – б.а.), като посредством опитите си те основават най-кратките светлинни импулси, които могат да се употребяват за проучване на бързото придвижване на електроните в атомите.
Л`Юлие е тази, която поставя основите за бъдещите пробиви, като през 1987 година открива, че благородните газове реагират, когато през тях премине лазер. Физичката продължава да учи явлението, а през 2003 година екипът ѝ усъвършенства международния връх за най-кратък лазерен подтик - 170 атосекунди.
Тя схваща, че звездите не са от желязо, само че я лишават от тапия поради пола
Много са дамите, чиито научни открития са били незачетени през годините. Една от тях е астрофизичката Сесилия Пейн-Гапошкин, която открива, че звездите са формирани главно от водород и хелий. Такъв важен пробив би трябвало да слага името ѝ паралелно до учени като Айнщайн и Нютон, само че това не се случва.
Пейн е родена през 1900 година в Лондон. Завършва " Кеймбридж " през 1923 година със стипендия, защото фамилията не поддържа “увлечението ” ѝ по физиката. Тя не получава тапия, тъй като е жена - до края на 40-те " Кеймбридж " ги дава единствено на мъже. По-късно отпътува за Съединени американски щати с вярата, че там предразсъдъците са по-малко . Запознава се с ръководителя на обсерваторията в " Харвард " - астронома Харлоу Шепли. Пейн постъпва на работа при него, като точно той я поучава да напише дисертацията, която ще промени усещането на човечеството за химичния състав на Вселената - “Звездни атмосфери ”. В труда от 1925 година Пейн пази тезата си, че звездите не се състоят от желязо, а от водород и хелий.
Шепли изпраща дисертацията до фамозния астроном Хенри Ръсел, който обаче не утвърждава труда на Пейн и я разубеждава да го разгласява. Той счита, че е невероятно тезата да е вярна, защото това би било революционно изобретение, а и извънредно спорно на тогавашните научни разбирания. Пейн е наясно, че в случай че се опълчи на Ръсел, това би бил края на кариерата ѝ, по тази причина се отхвърля от издаване на дисертацията. Само 4 година по-късно астрономът разгласява свое проучване, в което употребява тезата на Пейн, като я присвоява за своя и дори е номиниран за " Нобел ".
Мъже оставят и “първата дама на физиката ” без признанието
“Първата дама на физиката ” Чиен Шиун Ву също се разминава с Нобеловата премия. Тя е родена през 1912 година край Шанхай, а ползата към точните науки идва от фамилията – майка ѝ е учителка, а татко ѝ е инженер и покровител на модерната тогава идеология за тъждество сред половете.
Ву приключва с почести Нанкийския университет през 1934 година, като малко по-късно отпътува за Съединени американски щати и се записва в Калифорнийския университет - Бъркли. Там тя приключва докторската си степен и насочва труда си към деленето на уран. През 1944 година става част от плана “Манхатън ”, като работата ѝ е да открие метод за обогатяване на уранова руда и за добиване на гориво за атомната бомба.
След Втората международна война Ву продължава да преглежда разпада на атомите, което се оказва пътят към огромното изобретение. През 50-те физиката е приемала, че светът има огледален двойник – Закон за огледалната симетричност. Учените Джъндао Ли и Джънин Ян обаче позволяват, че при избрани условия на атомен разпад продуктите имат желана посока. Ву е тази, която съумява да потвърди теорията с опит – тя следи радиоактивен разпад на кобалт-60 при мощно магнитно поле. Електроните на кобалта демонстрират желана посока, което потвърждава, че ядрото на атома не всеки път е симетрично. През 1957-а “Нобелът " за физика е присъден за това изобретение, единствено че на Ли и Ян, а Ву е подценена. Това не я пречупва и тя продължава с проучванията си. За заслугите ѝ Китайската научна академия кръщава метеорит на нейно име - Ву е първият академик с такова самопризнание приживе.
За откривателката на тъмната материя числата значат повече от славата
Ярък образец за половата сегрегация в научните среди е безразличието на Нобеловия комитет към откритията на Вера Рубин. Светът си сподели довиждане с астрофизичката през 2016 година, като тя по този начин и не дочака “Нобел ”. Пробивът, за който комитетът си затвори очите, е доказателство за съществуването на тъмна материя (невидима материя с незнаен състав, която не може да се следи, защото не гълтам и не отразява светлина, открита е поради гравитационния си резултат върху забележимата материя и съставлява към 27% от Вселената - б.а).
През 60-те и 70-те Рубин стартира взаимна работа с астронома Кент Форд, като двамата следят спираловидните галактики и откриват нещо необикновено - звездите в перифериите се движат толкоз бързо, колкото тези в центъра. Това опонира на теорията на Нютон за гравитацията и подсказва, че има нещо, което обезпечава още гравитация. Така двамата потвърждават съществуването на тъмна материя, планувано през 30-те години от астрофизика Фриц Цвики.
През огромна част от живота си Рубин се сблъсква с компликациите да си жена в науката. Завършва женския лицей “Васар ” през 1948 година, а когато учителят ѝ по физика в гимназията схваща, че е призната, споделя “Това е прелестно, по-добре спри по-далеч от науката ”. Тя кандидатства в “Принстън ” за магистратура, само че не е призната, защото до 1975 година университетът не приема дами в следбакалавърски стратегии. Приемат я в “Корнел ”, където през 1951 година пази магистратурата си, а докторант става в Джорджтаунския университет. Работи дълго като астроном в института " Карнеги ".
Въпреки че не получава “Нобел ”, с годините името ѝ става прието в научните среди. През 1990 година пред сп. “Дискавъри ” показва, че “славата е мимолетна ”. “Числата ми значат повече за мен, в сравнение с името ми. Ако след години астрономите към момента употребяват моите данни, това е най-големият комплимент за мен ”, споделя физичката.
Астроном открадва наградата от Джослин Бърнел
Северноирландската астрофизичка Джослин Бел Бърнел също изпитва от първо лице предразсъдъците към дамите учени. През 1967 година, до момента в който е докторант в " Кеймбридж ", тя прави пробив, който трансформира визиите за Вселената - открива първия пулсар (силно магнетизирана въртяща се неутронна звезда, която излъчва електромагнитни лъчи от полюсите си - б.а).
Нобеловата премия не закъснява - комитетът я присъжда през 1974 година, само че не на Бърнел. Наградени са ръководителят ѝ - астрономът Антъни Хюиш, както и сътрудника му Мартин Райл. Въпреки че Хюиш оказва помощ на Бърнел да построи радиотелескопа, прихванал сигналите, тя сама проучва данните и стига до заключението, че това са радиовълни от бързо въртящи се неутронни звезди. Бърнел обаче е несигурна в откритието си и се тормози да не стане за смях в научните среди. Тя въпреки всичко оповестява на Хюиш за откритието, като физикът разгласява новината при започване на 1968 година от свое име.
Мая Божинова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ